АГРО-БИО ТРЕЙДИНГ - Дискусионен Форум

 


Последни публикации

Страници: [1] 2 3
1
Онлайн консултации / Re:Фумигация - обгазяване
« Последна публикация от milco - Юли 19, 2011, 11:29:23 pm »
Здравейте в отговор на ваше запитване за нуждата ви от обеззаразяване на 100 кг шипка ще ви бъдат необходими 1 таблетка /3 гр/ от продукт съдържащ 56% Алуминиев фосфид в експозиция 3 дни!
2
Онлайн консултации / Фумигация - обгазяване
« Последна публикация от shocobbillgag - Юли 05, 2011, 02:18:01 pm »
 ??? Здравейте , Трябва да обезаразя 100кг. шипка плод и 50 - 60кг. живовлек. Имаме камера за обгазяване ,  ползвахме фостоксин , алуминиев фосфит или нещо такова (колегата който се занимаваше с това вече нее при нас).  Моля да ми кажете кой препарат ще препоръчате и колко таблетки на кубичен метър ?
Поздрави!
Иван
3
Череши / Неприятели при череша
« Последна публикация от milco - Ноември 23, 2010, 09:07:06 pm »
Неприятели

Черешовата муха може да унищожи цялата реколта
Черешовата муха (Rhagoletis cerasi L) нанася най-големи щети и ако не се води борба срещу нея, може да повреди изцяло реколтата. Има едно поколение годишно и зимува като какавида в почвата на дълбочина около 10 сантиметра. Мухите излитат между 10 и 30 май. Женските снасят яйцата си в зазряващи плодове. Една женска снася от 150 до 300 яйца. Ларвите се излюпват около 6 - 10 дни след снасяне на яйцата. Те се хранят с месестата част на плода, като я превръщат в кашовидна маса. Нападнатите плодове отначало изглеждат като здрави, но по-късно омекват, сбръчкват се или изгниват. Ларвите се развиват в плода 15 до 20 дни, след което го напускат и какавидират в почвата.
Борба
Пръсканията са насочени срещу мухите преди яйцеснасянето, затова много важно е да се установи началото на летежа им. За целта се използват жълти визуални уловки - марка "Ребел", които се поставят в насажденията обикновено в началото на май. Първото пръскане е 10-12 дни след началото на летежа, а второто 10-14 дни след първото. При ранните череши само през отделни години може да се наложи третиране. Средно ранните череши се пръскат веднъж, късно зреещите - два пъти. Първият път е най-добре да се използва един от следните инсектициди: Данадим Прогрес в доза 0,1%, Циклон в доза 0,02%, Ламбада в доза 0,02%.
За да се намали зимуващата зараза, плодовете трябва да се приберат преди ларвите да са ги напуснали. Освен това да се направи есенна обработка на почвата, която ще унищожи част от какавидите.

Оса понякога обезлиства дървото
Костилкоплодовата листна оса (Neurotoma nemoralis L.) при висока плътност през отделни години може да причини обезлистване на дърветата. Тя има едно поколение годишно и зимува като лъжегъсеница в почвата. Осите имагинират в края на март или началото на април. Летежът им продължава най-късно до средата на май. Те снасят яцата си на купчини по 20-40 от долната страна на младите листа. Една женска снася от 40 до 70 яйца, които се излюпват след около 14 дни. Те изгризват листата, върху които са излюпени, преминават върху нови листа, оплитат ги в паяжина и ги унищожават, а след това се преместват в нови гнезда. Лъжегъсениците са много лакоми и могат да унищожат листата на цели дървета. В края на май и началото на юни те завършват развитието си и слизат в почвата, където зимуват до следващата пролет.
Борбата
Пръска се срещу лъжегъсениците, преди да образуват гнезда. Най-добри резултати се получават, когато се третира в началото на излюпването на яйцата. Използва се един от следните инсектициди: Ламбада в доза 0,02%, Циклон в доза 0,02%, Нуреле Д, в доза 0,1%, Данадим Прогрес в доза 0,1%.

Въшката предпочита младите листа
Черната черешова листна въшка (Mizus cerasi Fab.) нанася много големи повреди в разсадниците и в младите черешови насаждения. Тя има междинни гостоприемници - лепката и великденчето. Зимува като яйце в основата на пъпките на младите леторасти. Ларвите се излюпват рано през пролетта, непосредствено след набъбване на пъпките. Отначало смучат сок от пъпките, а по-късно преминават по листата и в основата на развиващите се леторасти. Първото поколение се появява по време на цъфтежа на черешата. През лятото въшките се разселват по междинните гостоприемници. Нападнатите листа се завиват, почерняват, изсъхват и окапват. Силно повредените леторасти се обезлистват, изкривяват се, не узряват и през студени зими измръзват. При висока плътност въшките преминават и по плодовете, като ги замърсяват с медена роса.
Борба
Зимното пръскане е насочено срещу зимуващите яйца. То се извършва с масло РЗ - 3% или Аполо Плюс вдоза 0,3% През вегетацията се използва един от инсектицидите: Данадим Прогерес в доза 0,1%, Циклон в доза 0,02%, Ламбада в доза 0,02%.

Калифорнийската щитоносна въшка
Неприятел (Quadraspidiotus perniciosus Comst) вреди, смуче сок от дървото, като възрастните и ларвите смучат сок от клоните и листата. Около мястото на убождането под кората се наблюдават виолетово-червени петна. При висока плътност на въшката кората на нападнатите дървета посивява от щитчетата. Силно повредените клонки изсъхват, а по-късно може да изсъхне и цялото дърво. При черешата много рядко се нападат и плодовете, а повредите по тях личат само при светлооцветените сортове.
Калифорнийската щитоносна въшка има две поколения годишно и зимува като ларва. Една женска ражда от 200 до 400 ларви, които първоначално се движат по стъблото, докато намерят подходящо място за хранене и се закрепват за постоянно.
Борбата
Пръска се срещу зимуващите форми и срещу младите ларви през вегетацията. За целта се проследява развитието на неприятеля и като се установи началото на раждането, се пръска. Препарати за приложение: Нуреле Д в доза 0,07%, Данадим Прогрес в доза 0,1%.

Листогризещите гъсеници обитават черешите
От тази група вредители по черешата значителни щети нанасят листозавивачките и педомерките.
При листозавивачките вредят гъсениците, които се хранят с листните и плодните пъпки, листата, цветовете и младите завръзи. При масово намножаване листозавивачките могат да повредят до 24% от цветовете, до 34% от плодовете и до 74% от листата. По черешата вредят главно червената пъпкозавивачка, кафявопетнистата листозавивачка, глоговата и златистата (розена) листозавивачка.
Малката зимна педомерка и голямата зимна педомерка също могат да нанесат значителни повреди по черешата. И при тях вредят гъсениците, които се хранят с листните и плодните пъпки, листата, цветовете и младите завръзи.
Борбата
Срещу листогризещите гъсеници се пръска щом се установи, че надвишават икономическия праг на вредност, който е около 10 гъсеници на 100 розетки или около 4 гъсеници на 2 линейни метра клонки. Ефикасни инсектициди са: Нуреле Д в доза 0,05%, Данадим Прогрес в доза 0,1%, Циклон в доза 0,02%, Ламбада в доза 0,02%.

Бръмбарите се появяват в края на март
Мъхнатият бръмбар Epicometis (Tropinota/hirta Poda) е особено опасен за младите плододаващи градини. При висока плътност може да унищожи изцяло цветовете, а с това да компрометира плодовата реколта.
Бръмбарите изгризват стълбчетата на плодниците, тичинките, венчелистчетата, а по-късно и младите завръзи. Мъхнатия бръмбар има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата. Напролет неприятелите се появяват обикновено през втората половина на март. Те са активни при слъчево време. Първоначално се хранят с цветовете на някои плевели, а по-късно по време на цъфтежа на овощните видове, се преместват върху тях. Оплодените женски снасят по около 30 яйца в почвата, като най-предпочитано място са торищата. Възрастите от новото поколение се излюпват в началото на август и остават в почвата да зимуват.
Борбата
Насочена е срещу възрастното насекомо и е най-успешна, когато се извършва преди цъфтежа (във фаза цветен бутон). Използва се един от инсектицидите: Нуреле Д в доза 0,06%, Данадим Прогес в доза 0,1%.

Цикадите причиняват раковини
През последните 3-4 години тези неприятели причиняват значителни повреди върху кората на дръвчетата в питомниците, стволовете и клонките на млади дръвчета. При силно нападение клонките се покриват изцяло с раковини. Повредите могат да се сбъркат с поражения от градушка. У нас са установени нападения от зелена цикада (Cicadella viridis), рогата цикада (Cerasa bubalus) и цикада по розата (Thyphlociba rosae). Тези видове нанасят значителни поражения в разсадниците, където не се води редовна борба с плевелите или са в съседство с люцерна, а в младите насаждения - там, където се отглеждат подкултури като люцерна, картофи, зеле или някои други видове зеленчуци. Женските правят прорези върху 1-3-годишни клонки на овощните видове и там отлагат зимните яйца. Повредите по леторастите, дву- и тригодишните клонки и от трите вида цикади са опасни за дръвчетата, тъй като прорезите при нарастване на кората се разширяват и се превръщат в раковини. Силно засегнатите млади овошки изостават в развитието си и често загиват. Повреденият посадъчен материал е негоден и не може да бъде реализиран. Патогените, които проникват през прорезите, пък ускоряват загиването на младите дръвчета.
Борбата
Градините трябва да се поддържат чисти от плевели. Освен това не бива в младите насаждения да се отглеждат подкултури.
Химичната борба е насочена срещу ларвите. У нас няма инсектициди, които да са специално одобрени за борба срещу цикадите. Може да се използва един от инсектицидите Нуреле Д в доза  0,1%, Данадим Прогрес в доза 0,1%.

Малко бръмбарче прави плодовете негодни
Черешовият хоботник (Rhynchites auratus) вреди на черешата и вишната. Среща се из цялата страна и при масовата му поява причинява значителни загуби. Бръмбарът е вишненочервен и е дълъг до 1 см. Ларвата е сиво-белезникава, дъговидно извита. Хоботникът има 1 поколение годишно и зимува като възрастно насекомо. Напролет, когато набъбнат пъпките на черешата, се появява, като отначало нагризва пъпките, цветовете и листата, по-късно и младите плодчета. Женското насекомо издълбава в плодчетата каналче до костилката и в него снася по 1 яйце. Една женска снася около 100 яйца. След 1 седмица излюпените ларви се хранят с ядката, нарастват и след 3-4 седмици напускат плода и какавидират в почвата. Повредените плодове са негодни за консумация и преработка.
Борбата
С есенните и летните обработки на почвата се унищожават ларвите и какавидите. Химическата борба е срещу възрастните насекоми преди да са снесли яйцата. Използват се инсектицидите: Нуреле Д в доза 0,1%, Данадим Прогрес в доза 0,1%.


4
Череши / Болести по череша
« Последна публикация от milco - Ноември 23, 2010, 09:06:15 pm »
Болести
"Бялата ръжда" оставя дървото без листа
Цилиндроспориозата, известна още като кокомикоза, "бяла ръжда", е най-опасната гъбна болест по черешата. При благоприятни метеорологични условия тази болест причинява обезлистване на дърветата още през месец юли. Преждевременно обезлистените дървета измръзват през студени зими, а в разсадниците се получава нестандартен посадъчен материал.
По горната повърхност на заразените листа се появяват дребни кафяво-червени до морави петна, с кръгла до неправилна форма. При влажно и дъждовно време върху долната повърхност на петната се образуват изобилно бели купчинки от спори, откъдето идва и едно от наименованията на болестта "бяла ръжда". При поява на многобройни петна тъканите между тях пожълтяват, а по-късно покафеняват и листата окапват преждевременно. По-слабо нападнатите листа остават върху дърветата до края на вегетационния период.
Причинител на болестта е гъбата Вlumeriella. Jaapii, която презимува в окапалите заразени листа върху почвената повърхност в овощната градина. Най-обилно аскоспори се отделят при температура от 15 до 27 С, а най-слабо при температура около 8 С.
Първите петна у нас обикновено се появяват през периода 4-15 май. След появата на петната при влажно време от долната им страна се отделя сиво-бяла маса, съдържаща конидии, които причиняват вторичните заразявания. Конидиите се отделят при дъжд и се пренасят от лист на лист чрез дъждовни капки и вятър.
Борба
Първото профилактично пръскане се извършва непосредствено след цъфтежа или по-точно по време на окапване на венчелистчетата. Следващите се правят в интервал от 7-14 дни в зависимост от последействието на използваните фунгициди. Обикновено до прибиране на реколтата се пръска 2 или 3 пъти. След прибиране на реколтата се извършват едно или две пръскания, в зависимост от първичната зараза и метеорологичните условия. Слединфекциозните (лечебни) пръскания намаляват наполовина броя на пръсканията срещу болестта през отделни години.
Всички черешови сортове с ценни стопански качества са чувсвствителни в различна степен на болестта.

Ранното кафяво гниене "опожарява" цветовете
Първите симптоми се наблюдават по цветовете. Отначало по венчелистчетата се появяват кафяви петна, които постепенно обхващат целия цвят, който изсъхва. Заразата от цвета по дръжката се пренася и до носещата я плодна клонка, която също изсъхва. Цветовете при силно заразените дървета изглеждат като опожарени от огън и тази форма на болестта е известна още като "опожаряване" на цветовете.
По плодовете повредата започва като дребно , закръглено кафяво петно, което нараства и обхваща целия плод. При разрязване на нападнатите плодове се вижда, че тъканите под петното са кафяви и изгнили. Заразените плодове най-често остават върху клонките, като се мумифицират.
Причинител на болестта е гъбата Monilinia laxa, която презимува като мицел в заразените клони и мумифицирани плодове. Образуването на спори започва още през зимата при наличие на влага и температура над 0оС.
Най-обилно спори се образуват при температура около 20С и относителна влажност на въздуха над 90%.
Конидиоспорите се отделят от конидионосците при навлажняване и чрез дъждовните капки и росата се разнасят върху дърветата. Чрез вятъра, въздушните течения и насекомите спорите могат да се пренесат и на по-големи разстояния.
Борба
Със санитарната резитба за отстраняване на заразените клонки и мумифицирани плодове се намалява зимуващата зараза.
Химическата борба е насочена към предпазване от заразяване. Тя включва едно предцъфтежно, едно или две цъфтежни и едно следцъфтежно пръскане. За предцъфтежното пръскане, което се извършва във фаза цветен бутон, най-добре е да се използват медни препарати – Косайд 2000 ВДГ – 120 г/дка.
Цъфтежните и следцъфтежни пръскания се извършват с Пънч 40 ЕС - 0.0075%, Алерт С -50 мл/дка

Късното кафяво гниене поразява плодовете
По заразените плодове се появява първоначално малко кръгло кафяво петно, което постепенно нараства и обхваща целия плод. Засегнатите тъкани са кафяви, изгнили. По-късно върху тях се появяват едри спорообразуващи туфи с охрен цвят, разположени в концентрични кръгове. Нападнатите плодове окапват преждевременно или остават мумифицирани върху клоните.
У нас късното кафяво гниене се причинява от гъбата Monilia fructigena, която има същия цикъл на развитие както M. laxa.
Борбата срещу късното кафяво гниене се провежда със същите фунгициди, както при ранното кафяво гниене. Обикновено се прави 1 пръскане около 3-4 седмици преди прибиране на реколтата.

Сачмянката дупчи листата
От гъбната сачмянка по костилковите овощни видове по листата отначало се появяват дребни пурпурни точки, които се разрастват до дребни закръглени петна (1-6 мм) с бледокафяв до охрен цвят. Тъканите около петната придобиват червено-кафяв цвят във формата на пръстен. При младите, още нарастващи листа, тъканите в средата на петната некротират и отпадат, поради което върху петурите се образуват дребни кръгли дупки. При добре развитите вече листа петната остават и при тях няма перфорации. Тъканите между дупките и петната жълтеят и при силно нападение листата окапват преждевременно. По леторастите също се образуват пурпурни точки, които се разрастват до закръглени или елиптични и слабо вдлъбнати петна с тъмнокафяв до червено-кафяв цвят. При обелване на кората се наблюдава почервеняване на тъканите под петната и венец от червено-кафяво оцветяване около тях в здравата тъкан. Повредените части често пъти са покрити със смола. По плодовете се образуват кафяво-червени петна, чиито тъкани спират да нарастват, в резултат на което се получава вдлъбване, а месестата част на плода остава сраснала с костилката.
Причинител на болестта е гъбата Stigmina corpophila, която презимува в заразените клонки и пъпки като мицел и конидии, които през пролетта при поява на листата и леторастите причиняват първичните заразявания.
Борба
Изрязват се и се унищожават заразените клонки за намаляване на зимуващата зараза.
Чрез химическа борба се предпазват тъканите от заразяване. За целта се провеждат есенно пръскане след листопада и ранно пролетно или предцъфтежно пръскане с Косайд 2000 в доза 120 гр/дка.+Аполо Плюс в доза 0,3%

От бактериален пригор загива цялото дърво
Симптомите от бактериален рак (пригор) се наблюдават най-често по ствола, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите. Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекция и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят. Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват, остават сухи и покрити със смола. При разрязване се вижда, че тъканите под пъпките са некротирали. Симптоми по листата и плодовете се наблюдават много рядко. Нападнатите листа са дребни, светлозелени и са осеяни с тъмнокафяви петънца с диаметър 2-3 мм и с по-светъл ореол. По плодовете повредите се изразяват в дребноплодие и хлътвания. При благоприятни условия за развитие на болестта и при непровеждане на борба срещу нея тя обхваща постепенно цялото дърво.Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.    
Причинител на болестта е бактерията Pseudomonas syringae p.v. syringae van hall, която презимува в раковините върху заразените стволове, клонки, клони, пъпки. През есента по време на листопада бактериите се активират и причиняват заразявания главно през листните отпечатъци, рани, нанесени от резитба, вредители и измръзване.
Борба
За ограничаване на болестта се изкореняват и унищожават изсъхналите дървета. Изрязват се до здраво изсъхналите клони и клонки. Резитбата се провежда през летните месеци непосредствено след беритбата, когато защитните сили на растенията са по-големи, а патогенът е с по-слаба активност. Раните от резитбата да се замазват с овощарска замазка Фитобалсам. Инструментите за резитба да се обеззаразяват с натриев хипохлорид 1:4 или спирт за горене. За да се предпазят от зараза, дърветата се пръскат през есента по време на листопада и рано през пролетта преди разпукване на пъпките с Косайд 2000 ВДГ в доза 120 г/дка.

Бактериалният рак по овошките образува тумори
Бактериалният рак у нас нанася по-сериозни щети в овощните разсадници, където при чувствителните подложки може силно да понижи качеството на посадъчния материал.
Бактерията, причиняваща бактериалния рак, напада корените и кореновата шийка, върху които се появяват първоначално дребни туморчета, които са със зърнеста структура и бледожълт цвят. Често пъти туморите нарастват бързо и достигат големина на зелка. Отначало те са гладки, меки, а по-късно потъмняват и се втвърдяват. През следващата година обикновено туморите се разпадат и мястото им става входна врата за други микроорганизми, причиняващи гниене. Туморите пречат на сокодвижението, в резултат на което дръвчетата отслабват. Особено опасни са туморите, които са разположени върху централните корени или в основата на стъблото.
Бактерията Agrobacterium tumefaciens се запазва в почвата и в туморите на нападнатите растения. Източници на зараза са и голям брой тревисти растения, които се нападат от нея. Тя заразява през рани. Попаднала в корените, тя предизвиква хиперплазия на клетките и образуване на описаните тумори.
Борба
За да се предпазят овошките от болестта, е необходимо разсадниците и градините да се създават на площи, незаразени от бактерията;
В тях да се прилага сеитбообращение, като за целта се засяват и отглеждат в продължение на 5-6 години житни култури и по-специално царевица;
Овощните разсадници да се разполагат на добре дренирани площи с киселинност /pH/ на почвата 5,5-6,0, която може да се поддържа с амониев сулфат, използван като тор;
- За маточни насаждения да се използва само здрав сертифициран материал. Кореновата система на здравия материал от подложки и семената за семенилището да се третира профилактично, като за целта се използва глинена каша с добавка на Косайд 2000 ВДГ.
При почвообработките в овощните разсадници и градини да се избягва нараняване на кореновата система;
- Да се следи за поява на вредители по корените (черна златка, гризачи и др.) и да се провежда навременна и ефикасна борба;
- Когато се изважда посадъчният материал, се унищожат дръвчетата с тумори върху главния корен и кореновата шийка. При дръвчета с единични тумори върху страничните корени те да се отстранят, а кореновата система да се потопи в глинена каша с добавка на 1% Косайд 2000 ВДГ
- Корените на посадъчния материал да се потапят превантивно в глинена каша с добавка на Косайд 2000 ВДГ
- Да се използуват подложки, устойчиви на болестта. Махалебковите подложки за черешата у нас са устойчиви на бактерията. Много силно чувствителна е вегетативната подложка Колт.

Вируси и вирусоподобни микроорганизми не отминават черешата
От тях с най-голямо икономическо значение са вирусът на некротичните пръстеновидни петна по костилковите, вирусът на деформиращото прошарване по сливата и вирусът на издребняване плодовете по черешата. Първите два вируса се пренасят чрез присаждане и чрез семената и прашеца. Това е причина за широкото им разпространение, а освен това се затруднява и борба с тях. Вирусът на издребняване на плодовете се причинява от преносител- Phenacoccus aceris.
Тези вируси забавят растежа на дръвчетата и намаляват жизнеността им. По листата на инфектираните дървета се наблюдават хлорози, некрози, деформации на листата и плодовете, а по клоните и стволовете - смолотечение, което води до потиснат растеж на дърветата.
Основна превантивна мярка срещу всички вирусни и микоплазмени болести е производство и засаждане на здрав, вирусно свободен посадъчен материал.

5
Череши / Видове резитби при череша
« Последна публикация от milco - Ноември 23, 2010, 08:37:24 pm »
Резитба при череша
Основен принцип при изграждане скелета на короната е здравото срастване на водача със скелетните клони и на скелетните разклонения със скелетните клони. Овощарят трябва да знае правилното извършване на отрезите при резитбите, като при всяка резитбараните се третират (намазват) с овощарска замазка Фитобалсам.
Формиране на подобрена етажна корона
Резитбата е приета за формиране на черешовите дървета у нас. Засадените едногодишни дървета се съкращават на пъпка, противоположна на мястото на присаждане. Ако стволът трябва да е висок 60 см, съкращава се на височина около 75 см. От израслите леторасти в сектора 60-75 см се избират три за оформяне на първия етаж и централен - за водач. Леторастите да са с ъгъл около 120 градуса между тях, а спрямо водача - около 500. Следващите 2-3 леторасти след водача се филизят, за да не му съперничат. Пензират се на 8-10 см някои леторасти, които се оставят за резервни при евентуално отчесване от вятъра на определените за скелет леторасти.
Най-много се режат силните клони
При втората резитба определените 3 клончета за първи етаж се съкращават на външна пъпка, започвайки от най-слабата, която може и да не се реже. Най-силните клончета се режат най-силно, така че след резитбата да се изравнят с най-слабата. Съкращаването цели да възбуди към растеж връхната пъпка и разположените под нея пъпки да образуват желани от овощаря леторасти, нужни за продължители на скелетните клони и формиране на странични разклонения.
Третата резитба е след втората година
Избират се две клонки за втори етаж, разположени в междините на клонките от първия и на разстояние 90-95 см. На разстояние 60-70 см от основата на скелетните клони от първия етаж се избират странично разположени клончета - по 1 за всеки клон - за скелетни разклонения. Най-напред се режат продължителите на скелетните клонки от първия етаж на външна пъпка и на разстояние около 70 см от основата на скелетните разклонения. Последните се оставят винаги от една и съща страна на скелетните клони, т.е. само в лява или само в дясна посока, но винаги странично разположени. Гръбно и коремно разположените клончета се премахват, (ако не са филизени), защото от тях не се формират скелетни разклонения, тъй като се изчесват лесно. Клончетата между първия и втория етаж се третират в зависимост от растежната им сила - слабите и хоризонтално разположените се остават нерязани, за да образуват обрастваща дървесина, а силните, разположени непосредствено под двете клончета за втория етаж, се премахват, за да не им съперничат.
Всички клонки от първия етаж след резитбата трябва да имат еднаква височина.Скелетните разклонения от този етаж също са с еднаква височина, но са по-къси т.е. те са "подчинени" на скелетните клонки. Двата скелетни клона от втория етаж се съкращават на еднаква височина, около 20 см над тази от клоните от първия етаж. Водачът на короната се реже на около 90-95 см от основата на втория етаж и на около 20 см над височината на клонките от втория етаж, на пъпка , която ще го изправи при по-нататъшния му растеж, ако е отклонен от вертикалната ос.
И след третата година се започва от първия етаж
С четвърта резитба след третата година продължава формирането на короните, като се спазват същите принципи и последователност. Започва се с резитба на клонките от първия етаж. На 50-65 см от основата на първото скелетно разклонение определяме подходящо клонче за второ разклонение със странично разположение на всеки от трите скелетни клона в посока, противоположна на тази на първото скелетно разклонение.Съкращават се на външна пъпка продължителите на скелетните клонки на първия етаж, като се започне от най-слабия и се отстраняват конкурентите им. Трите продължители на скелетните клонки трябва да са на еднаква височина. Режат се на странична пъпка продължителите на първите скелетни разклонения на първия етаж, като след резитбата те трябва да са на еднаква височина. На странична пъпка и на еднаква височина се съкращават и клончетата, определени за второ скелетно разклонение на всеки от трите скелетни клона на този етаж. На 60-65 см от основата на скелетните клонки от втория етаж избираме странично разположени клонки за първо скелетно разклонение и съкращаваме на странична пъпка. Продължителите на двете скелетни клонки се съкращават на външна пъпка и на еднаква височина, но така, че след резитбата да доминират с около 25-30 см над височината на продължителите на скелетните клони от първия етаж.
На 80-95 см от основата на втория етаж се избират 1-2 скелетни в междинни на клоните от втория етаж за скелетни клони на третия етаж и клонче за продължител на водача на короната. Конкурентите им се премахват, ако не са филизени. Избраните клонки за трети етаж се съкращават на външна пъпка и еднаква височина. Продължителят на водача също се съкращава на височина около 30 см над тази на избраните клонки за трети етаж. Клончетата между втория и третия етаж се съкращават по описания вече начин.
Понякога се предпочита наклоняването и превиването
пред съкращаването, за да се избегнат силни резитбени операции, които удължават неплододаващия период.
Резитбата за формиране на короната приключва на петата година.
СЛЕД ЧЕТВЪРТАТА ГОДИНА се определя трето скелетно разклонение на клонките от първия етаж на разстояние 50-60 см от основата на второто и в посоката на първото и продължители на скелетните клони. При втория етаж се определя второ скелетно разклонение на всеки от двата скелетни клона и продължители на скелетните клони, а при третия - първо скелетно разклонение и също продължители. На 30-40 см над третия етаж водачът се прерязва на странично разположена клонка. Резитбата за формиране короните на черешата приключват след листопада на петата година с формиране на трето скелетно разклонение на втория етаж и второ на третия. От умението но овощаря да изгради здрав и голям скелет на короните с минимални резитбени операции зависи бързото встъпване на дърветата в плододаване.
Други формировки
Известни са и други начини за формиране на черешата (отворена чаша, палмета, ветриловидна чаша, татура трелис, испански храст), но считаме, че подобрената етажна система по хабитус е най-близка до естествено формиращите се корони на вида, не е трудна за изпълнение и не изисква средства за материали във връзка оформяне скелета на дърветата. Лансираната във Франция чаша с по-изправено растящи клони е от определен интерес за черешопроизводителите у нас - при ранно премахване на водача подобрената етажна система се модифицира при известни условия в подобрена чаша.
Плододаването преминава през три периода
Производството на черешови плодове обхваща три периода - на начално и бързо увеличаващо се плододаване, на пълно плододаване и на намаляващо плододаване. Основен принцип при нея е колкото по-малка е дължината на едногодишните клончета на възрастното дърво, толкова по-силна е резитбата. Трябва да се познават добре принципите на резитбата и да се знае, че колкото по-добре в короната се осветява дадена клонка, летораст, лист, пъпка, цвят и плод, толкова по-голяма е жизнеността им. Нужно е да се знае анатомията на черешата - прости пъпки, слаба разклоняемост без резитба, ежегодно обилно диференциране на плодни пъпки, голяма жизненост на майските букетчета и възможността тези клонки да прорастват при съответна резитба, способността на адвентивните и спящи пъпки да запазват дълго време жизнеността си.
Резитбата на всяко отделно дърво изисква конкретен подход
Необходима е добра школовка на овощаря. Целта на резитбите през посочените периоди е да се осигури достатъчно слънчево осветление в короната, жизнена обрастваща дървесина, дължина на едногодишните клончета около 25 см, балансирани по количество и качество реколти.
За прореждане (просветляване)
При тази резитба се премахват до основи силни клончета, сгъстяващи короната или конкуриращи скелетни разклонения, счупени, засъхващи или болни клонки. Добре осветявано букетно клонче живее 8-9 години, при засенчване - 2-3 или се удължава слабо, без да образува плодни пъпки. Израслите лакомци по възрастната дървесина се прореждат през 30-40 см, за да се оформят силни клонки с обрастваща дървесина.
За съкращаване
Провежда се след 6-9 големи плододобива. В зависимост от дължината на едногодишните клончета се съкращава на две, три, четири, пет или повече годишна дървесина зад вертикална букетна клонка или вертикална силна клонка. Благодарение притока на хранителни вещества букетната клонка прораства чрез листната си пъпка и образувалата се силна клонка се използва за продължител. Ако от дъговидно извитата клонка са израсли няколко лакомци, преценява се след кой от тях да се съкрати клонът.
Детайлна
Извършва се след преценка на степента на застаряване на дървото и дължината на едногодишните клончета. Тогава се съкращават обрастващи клончета и клонки след вертикално клонче, прореждат се букетни клончета с цел на всеки 15-20 см да има майски букетчета, гарниращи добре скелетните клонки и разклоненията. Прореждат се и лакомци, трудоемка резитба, но се отплаща.
Контурна
Съкращават се продължителите на скелетните клони, водачът и скелетните разклонения на определена височина (топинг) и ширина (хеджинг), с резитбен агрегат РАЦ или ръчно. Обикновено след механизирана резитба се извършва коригираща ръчна. За предпочитане е стъпаловидната контурна резитба пред резитбата в една плоскост и тя се повтаря след 6-7 години, като клоните се прерязват с около 0,5 м по-високо.
За подмладяване
Прилага се към края на периода на пълното плододаване при твърде слаб растеж и засъхване на върховете на скелетните клони в значителна степен и при непровеждана контурна резитба. Всяко дърво се оглежда внимателно, преценява се гъстотата му, засъхналите скелетни клони и разклонения, израслите лакомци. В зависимост от общото състояние на дървото скелетните клони и разклонения се съкращават с около 1/3 от дължината им, понякога повече. Прореждат се лакомци, при необходимост се прави и детайлна резитба. Тази резитба може да е умерена или силна. И при нея съкращаването се върши на подходяща вертикална клонка или лакомец. Не се оголват долната и средната част на скелетните клони и разклонения. Имат се предвид и сортовите особености. Резитбата не е панацея и не се върши шаблонно. Тя напомня решаване на отделна задача от математиката. За да се получи очакваният ефект от нея, трябва да се предшества от обилно органо-минерално торене, замазване на раните с диаметър на 2,5 см и пръскане на дърветата с бордолезов разтвор.
6
Череши / Създаване на черешово насаждение
« Последна публикация от milco - Ноември 23, 2010, 08:28:04 pm »
Черешата е един от най-желаните овощни видове. Може да се отглеждат череши успешно в цялата страна, включително и на пресечени местности до 800-900 м над морското равнище. Черешата не е особено взискателна към изложението и почвата, затова се развива добре и на почви, примесени със скален материал - камъни, трошляк, пясък и др. Неподходящи за черешата са много тежките глинести и варовитите почви. Тя се развива най-добре на леките и проветриви почви.
Черешата е широко разпространен овощен вид на умерения климат. У нас има благоприятни условия за евтино производство на висококачествени плодове, конкурентоспособни и на външните пазари. Първоначално черешата е била представена с единични дървета в ниви, лозя, дворове, покрай пътища, по-късно се създават и по-големи насаждения. Поради ценните качества на този плод площите в страната бързо се увеличава. Докато през 1950 г. у нас имало около 9000 дка черешови градини, с общо производство на плодове 23 хил. тона, през 1986 г. площта е 110,7 х. дка, а производството - 83,8 хил.тона. После обаче рязко намаляха грижите за насажденията, а с това и средните добиви от декар. Едва през последните десетина години има повишен интерес към създаване на нови насаждения и то предимно в обособените черешопроизводителни райони като Кюстендилския, Пазарджишкия, Пловдивския, Шуменския, Сливенския, Разградско-Търговищкия, Великотърновския, Ловешкия.  Ориентирането към този овощен вид се дължи на неговите достойнства - скороплодност, плодовете рано узряват, родовитостта е висока, дървото ражда всяка година, относително неголеми са производствените разходи, рентабилността е много добра и бързо се връщат вложените средства.
Плодовете са привлекателни и диетични
Привлекателната външност на плодовете е в хармония с ценните им хранително-вкусови, диетични и търговски качества. В тях има от 12,1 до 26,5% сухо вещество, 9,6 до 14,6% захари, от 0,26 до 1,21% киселини, от 0,46 до 0,71% пектинови вещества, от 0,72 до 1,14% калий, 0,1 до 0,15% фосфор, 15,6 до 47,7 ррм желязо, 4,7 до 16 ррм цинк, 2,3 до 5 ррм манган, 4,3 до 8 ррм мед, витамините С - от 10 до 42 мг%, А-23,2 до 144 мг%, РР - 0,05 до 0,16% мг. Витамин В9 е между 0,03 и 0,52 мг%, витамин Е - 0,3 до 2,234 мг%, витамин В1 - от 0 до 0,088 мг%, витамин В2 - от 0,04 до 0,024 мг%. Поради значителните количества калий и фосфор черешите са особено ценни за хора със сърдечносъдови, жлъчни, чернодробни и бъбречни заболявания, препоръчват се и за диабетно болни. След бедния на прясна плодова храна зимен период черешите са важен източник на витамини и на микроелементи за населението у нас.
Устройство
Разположението на корените зависи от особеностите на подложката, състава и вида на почвата, предпосадачната подготовка. Растежът на корените е най-силен преди или след приключване растежа на леторастите. Кореновата система се разраства бързо и равномерно на дълбочина до 1 м и към четвъртата година излиза извън хоризонталната проекция на короната.
Надземната част се състои от стъбло и корона. Продължителят на стъблото е водачът. От стъблото израстват скелетните клони или клоните от първи разред, от който се появяват полускелетните клони или клоните от втори разред, чийто разклонения са клони от трети разред и т.н. Всички клони от трети, четвърти, пети и евентуално от шести разред образуват т.н. обрастваща дървесина или това са обрастващи клончета. Те носят по-голямата част от плодните и листните пъпки. Образувалият се през вегетационния период прираст първоначално е нежен и крехък. Това е филиз, след като вдървесинее и завърши с пъпка, е летораст, а след листопада е клонче. През следващата вегетация върху клончето се образуват нови прирасти и то става клонка. Едногодишните клончета, с които завършва водачът, скелетните клони и скелетните разклонения са продължители. Дължината им е различна, в зависимост от възрастта им и условията на отглеждане. Централният клон, скелетните клони и скелетните разклонения образуват скелетната дървесина. Следователно короната на дървото включва скелетна и обрастваща дървесина. Размерите и формата на короната се обуславят от сорта, подложката и условията на отглеждане.
Клончетата
"Майските букетчета" носят черешите
ДЪРВЕСНИТЕ КЛОНЧЕТА са с дължина от 35 до 70-80 см , понякога и повече. Носят само листни пъпки, поради което се използват за формиране на короните. От листните пъпки покарват листа или леторасти. ПРЕЖДЕВРЕМЕННИТЕ КЛОНЧЕТА са по-тънки и израстват през втората половина на същата година, когато са израсли и дървесните клончета. И те носят само листни пъпки. ЛАКОМЦИТЕ са най-силните дървесни клончета с дължина над 80-100 и дори повече сантиметра. Имат дълги междувъзлия и недобре оформени листни пъпки в основата. СМЕСЕНИ КЛОНЧЕТА са добре развити едногодишни клончета, в основата на които са разположени последователно 6-8 плодни пъпки, а следващите до върха на клонките са листни. Добре отглеждано черешово дърво към 15-ата година трябва да има дължина на смесените клончета поне 20-25 см. БУКЕТНИТЕ КЛОНЧЕТА (МАЙСКИ БУКЕТЧЕТА) са типични за плододаващото черешово дърво - къси плодни клончета, най-често с по 5 -6 плодни пъпки, а понякога до 9 събрани в букетче около една листна пъпка. От нея през вегетацията израства твърде късо леторастче с розетка от 5-6 листа. В пазвата на всеки лист се формира по една плодна пъпка. От плодните пъпки се развиват цветове, съответно плодове, и клонката се оголва, като по нея остават само следи от мястото на прикрепване на дръжките им. По този начин всяко майско букетче се удължава слабо обикновено през май, откъдето е и името му. Това са най-ценните клончета при черешата - върху тях се образуват около 75% от плодните пъпки. При подходящи условия запазват жизненост 8-9 години. Редовното плододаване при черешата се дължи на ежегодното образуване на майски букетчета.
ПЪПКИТЕ са листни и плодни, от първите се образуват само листа или леторасти, а от плодните - само цветове. Листните са по-студоустойчиви. ЗЕЛЕНИЯТ ЛИСТ е изключително важна биохимична лаборатория. В него протича фотосинтезата, при която от водата и въглеродния диоксид под влиянието на светлината се образуват сложни органични съединения - основа на живота.
Изисквания
Черешата е светлолюбива. В страната ни изискванията й към светлината се удовлетворяват дори и на места със северно изложение.
Тази овошка е взискателна към температурния режим на атмосферата. Повреди по плодните пъпки се наблюдават при студове -23,-25ºС по време на дълбокия покой. А след като премине, може да има поражения и при значително по-слаби мразове, особено при т. нар. повратни студове, които настъпват след продължителни затопляния в края на зимата. Сериозни повреди причиняват и късните пролетни мразове по време на цъфтежа или непосредствено след него. Във фаза "цветен бутон" са опасни температури от -1,7 до -5,5ºС, а при отворените цветове - в диапазона -1,1 до -2,2ºС. Плодниците и младите завръзи са най-чувствителни на студ. При еднакви други условия сортовете имат различна устойчивост на студ и късни пролетни мразове. При очаквани студове, замръзи ние от Агро Био Трейдинг препоръчваме листно приложение на продукт за подхранване-растежен регулатор Софтгард в доза 80-100 мл/дка. Приложението му 2-5 дни преди очакваните студове, замръзи, осигурява натурална защитна обвивка на цветове, плодовете и клоните. Повреди от големи зимни студове могат да се случат, макар и по-рядко, по ствола, когато през ясни дни кората се нагрява силно, а през нощта бързо изстива. Образуват се пукнатини, които са началото на мразобойните петна, те трудно зарастват.
Черешата не понася продължителните летни засушавания и суховеите, особено при плитки почви и южно изложение. В такива случаи пожълтяват листата, появяват се пригори в различна степен, завива се петурата по дължината на централната жилка и накрая дори има преждевременен листопад.
Вирее на различни почви
Може да се отглежда на различни почвени типове, ако сортовете са присадени върху съответни подложки. Студените и твърде тежки глинести почви с често преовлажняване, засолените, плитките с плътна глинеста или камениста подпочва не са подходящи. Дълбоките, богати, добре дренирани, топли почви с добра влагоемност и с умерено съдържание на калций са най-добри за черешата.
Използва влагата от зимните валежи
За да протича правилно цъфтежът, да нарастват плодовете и леторастите, са нужни достатъчни количества вода в почвата. Поради ранното узряване и невисокият, транспирационен коефициент черешата използва добре акумулираните валежи в почвата през зимно-пролетните месеци и затова обикновено се отглежда при неполивни условия. При възможности за напояване е добре да се полива, особено при засушаване след беритбата. Опасни са застойните води в почвата, понеже в тях липсва кислород, нужен на корените. В подобни случаи може да настъпи асфикция (задушаване) и загиване на някои корени. При продължителни валежи по време на зреенето и висока атмосферна влажност плодовете се напукват.
В зависимост и от съчетанието на метеорологичните фактори ЦЪФТЕЖЪТ протича рано до средно рано, малко преди разлистването, и се влияе силно от метеорологичните условия и особеностите на месторастенето. Цъфтежът започва, когато средноденонощната температура на въздуха се повиши трайно над 8,4ºС. При "експлозивно" протичане, причинено от рязко повишаване на слънцегреенето, понякога придружено със суховеи, цъфтежът е сравнително кратък - от 7 до 9 дни. А при студена и дъждовна пролет - от 12 до 18 дни. В първия случай отворените цветове могат да приемат полена само 2-3 дни, след това покафеняват. В зависимост от времето на цъфтежа сортовете са ранно, средно и късно цъфтящи. Върху продължителността на цъфтежа оказват съществено влияние температурата на въздуха и влажността му. Средно и късно цъфтящите сортове изискват по-високо топлинно напрежение за преминаване на цъфтежа.
Пчелите са важни за реколтата
Всички черешови сортове са самостерилни. Известни са и самоплодните Стела, Лапинс, Санбърст и др. Засега обаче в практиката се отглеждат почти повсеместно самостерилни сортове, а те се нуждаят от чуждо опрашване.Това означава,че едносортови насаждения не може да бъдат създавани. При черешата са известни и т. нар. кръстосанонесъвместими групи от сортове, които не се опрашват взаимно. Следователно и от сортове само от една интерстерилна група не бива да се създава самостоятелна градина. За да плододават дърветата, те трябва да се опрашват от сортове от друга интерстерилна група, чийто цъфтеж съвпада по време. Известни са 13 кръстосано несъвместими групи при черешата.
Опрашването при черешата се извършва от медоносната пчела.
На всеки десет декара трябва да се осигуряват поне три силни пчелни семейства.
В зависимост от времето на узряване сортовете се отнасят към три групи: рано, средно и късно зреещи. Първо - около 10 май, започват да зреят черешите в най-топлите райони у нас, а през второто и третото десетдневие на месеца - и в останалите. При един и същи сорт узряването може да започне от осем до дванадесет дни по-рано или по-късно в зависимост от топлинното напрежение на атмосферата през пролетта. Беритбата приключва около средата на юли. Плододава 40 години
Черешата е скороплоден вид. Дърветата започват да плододават на четвъртата-петата година след засаждането. Към осмата - деветата започва периодът на пълно плододаване. Родовитостта непрекъснато се увеличава докъм 18-25ата година, като се задържа все още висока докъм 30-40-ата година. С резитбени операции черешовите дървета се подмладяват и родовитостта им се поддържа сравнително висока.
В годината на плододаването през юли започва диференциация на цветните зачатъци (ритмичен процес) за следващата година, от което зависи реколтата.
Подходящата подложка определя качествата на сорта
При по-леки, песъчливи, сравнително по-сухи или варовити почви като подложки се използват семеначета на махалебка или клонова махалебкова подложка - SL 64. Те имат добър афинитет с много черешови сортове, дълбоко проникващи корени, индуцират умерен растеж, скороплодност и много добра родовитост на присадниците. Не понасят тежки, глинести, силно уплътнени влагоемни и кисели почви. При преовлажняване корените им загиват от асфикция. Семеначета на дивата череша, клонови подложки (F 12/1 и др.) или от културни сортове (Дроганова жълта) се използват като подложка при дълбоки, влагоемни, богати, глинестопесъчливи почви със слабо кисела реакция. Дърветата са с големи размери, родовити, с добра съвместимост.
Засаждане
Мястото да отговаря на изискванията на черешата
Определената площ трябва да задоволява в максимална степен биологичните изисквания на черешата, а те са:
- Надморска височина не по-голяма от 800-900 м, добър въздушен дренаж и наклон до 180, добра защитеност от силни ветрове по време на цъфтежа, наличие на удобни пътища в близост до площта.
- Абсолютната минимална температура по време на дълбокия покой да не се понижава под -23-24 С, да не се случват често студове (минус 10, минус 12 С) в края на зимата, предшествани от трайни затопляния, нито пък късни мразове (под минус 10 С) по време на цъфтежа, големи градушки или продължителни валежи по време на зреене на плодовете.
- Дълбока почва (поне 1,5 м), отцедлива, с ниво на подпочвената вода под 2 м, с благоприятен топлинен, водновъздушен и хранителен режим.
- Слабо кисела до слабо алкална реакция на почвата (рН в разтвор от KCI от 6 до 7,5) и оптимално съдържание на активен калций.
Подготовка на терена
- При наклон на склона до 10-11о се изграждат наорни тераси, а от 11 до 18о -стъпаловидни.
- Третира се площта с Валсаглиф или Глифоган в съответна концентрация при заплевеленост с коренищни или кореноиздънкови плевели.
- Основното торене е с по 4-5 т/дка угнил оборски тор или гранулиран тор за основно подхранване ДАБЪЛ ИН (10-10- 10+8Аминокиселини+3MgO+3CaO)
- Площта се подравнява и маркира на разстояния 6 х 5 м.
- Изкопават се посадъчните дупки с ямокопател и се запълват. Това е необходимо два месеца преди засаждането. На терасирани площи дърветата се засаждат по хоризонтали при разстояния между дърветата 6 м. При подложка дива череша разстоянията се увеличават с 1 м.
Избират се сортовете и схемата на насаждението
За правилния избор е наложителна консултация със специалист. Обикновено в дадено насаждение групата на рано зреещите сортове участва с 10-15%, среднозреещите - с около 30-35%, а останалите са късно зреещи. В места в близост до големи консумативни или курортни центрове процентът на рано зреещите сортове е по-голям -20-25%. В отделна градина сортовете се подреждат последователно по групи рано, средно и късно зреещи. Всеки сорт се представя с цели редове - един или повече.Опрашителите трябва да цъфтят едновременно с основните сортове или поне 50% от пълния им цъфтеж да съвпада, да са с еднаква устойчивост на студ и късни пролетни мразове. Между сортове от дадена интерстерилна група се засаждат дървета от сортове от друга или сортове опрашители. При 2 взаимно опрашващи се сорта дърветата на единия не бива да са отдалечени от тези на другия на 50-60 м или след 6-8 реда от единия сорт следват 4, 6, максимум 8 реда от другия. При 3 сорта, при които 1 основен, а трите се опрашват взаимно, основният е с 6-8 реда, а другите с по един или два, следвани отново с 6-8 реда от основния сорт и т.н. Желателно е участието на Стела и в малките, и в големите градини като универсален опрашител. Всички тези въпроси се решават преди доставката на посадъчния материал.
Засаждат се чистосортови дръвчета
Дърветата трябва да отговарят на изискванията на БДС за посадъчен материал и с гарантирана автентичност на сортовоподложковата комбинация, здраво навързани на снопчета и етикетирани. Засаждат се през есента по парцелки съобразно изработената схема. Във всяка посадъчна ямка се осигуряват по 10 кг угнил оборски тор, добре смесени с почвата, с която се запълва ямата независимо от основното торене.
С остра овощарска ножица се опресняват некалусиралите рани на корените, а счупените се премахват. Необходими са 2 работника - единият поставя посадъчната дъска така, че в двата й странични вреза да попаднат двете допълнителни колчета, а в централния й врез - стволът на дръвчето. Корените на дръвчето се разполагат правилно в ямката. Засипват се с влажна рохава земя, от време на време дръвчето се стръсква, почвата се притъпква добре неколкократно от периферията на ямката към дървото. След засаждането то трябва да остане отвесно, а мястото на присаждане да е 5-6 сантиметра над почвената повърхност т.е. след окончателното слягане на почвата да е на височината, на която е било в питомника.
Около засаденото дръвче се прави пристъблена чаша и то се полива с 15-20 л вода. Засадените дръвчета са обвиват с амбалажна хартия, царевични или слънчогледови стъбла, но никога с полиетилен.
Градината да е добре обработена
През първите няколко години след засаждане в междуредията може да се отглеждат само бобови или тиквови растения, като пристволните ивици задължително се поддържат в черна угар чрез ръчна или машинна обработка, неколкократни плитки почвообработки през вегетациония период и есенна оран на дълбочина 18-20 см.
Междуредията на плододаващите градини се подържат в черна угар с периодично засяване на покривни култури (фацелия, бяла лупина, синап, фий) или внасяне на оборски тор. Културите се засяват през август-септември, а се заорават преди цъфтежа. През вегетацията междуредията се обработват 4-5 пъти до август, а избуялите плевели се заорават в края на октомври на дълбочина 16-18 см.
Почвата трябва да е наторена
До петата година след засаждането дърветата се торят с торове в пристъблени кръгове с размери с 1 метър по голям диаметър от хоризонталната проекция на съответната корона, а след 5-ата година се тори цялото междуредие. Нормата на торене се определя съобразно данните от съдържанието на този елемент в листата. Определянето на торовите норми при трите хранителни елемента се извършва с помощта на агрохимик. Около две трети от годишната торова норма при азота се предоставя на дърветата в края на март, следвана от повърхностна почвообработка, а останалата част - в началото на ноември. Фосфорното, калиевото торене и внасянето на оборски тор (по 4-5 т/дка) се извършва през есента преди оранта на почвата на дълбочина около 30 см с приспособление за дълбоко внасяне. Универсални дози за торене на насажденията няма.
Черешата се отглежда и без поливане
Средната годишна сума на валежите у нас е 672 л/м . Ако приемем, че всеки овощен вид изразходва най-много вода от края на цъфтежа до беритбата, то черешата е в най-благоприятно положение в сравнение с останалите дървесни видове. Касае се за период от около 40 до 75 дни, за който валежите са достатъчни за повечето от черешопроизводитилните райони в България. Този наш извод се подтвръждава от производствената практик. У нас черешата се отглежда успешно при неполивни условия, плодовете са едри, с привлекателна външност и високи вкусови качества. При екстремни засушавания и съответни възможности добре е да се извършват 1-2 поливки след беритбата.
Резитба
Основен принцип при изграждане скелета на короната е здравото срастване на водача със скелетните клони и на скелетните разклонения със скелетните клони. Овощарят трябва да знае правилното извършване на отрезите при резитбите.
7
Салати / ОТГЛЕЖДАНЕ НА САЛАТА
« Последна публикация от milco - Ноември 22, 2010, 12:23:58 pm »
Салатата (Lactuca sativa) е едногодишно растение с много бърз растеж. Със съдържанието си на белтъчни вещества, витамини и минерални соли салатата е ценна зеленчукова храна, особено през пролетта.
Най-желани за отглеждане у нас са два вариетета салата - маруля (var. romana) и главеста салата (var. capitata).
Коренът на салатата расте бързо и в горната си част е надебелен. Разклонен е доста, но страничните разклонения са разположени плитко.
Стъблото отначало нараства много бавно на височина. През вегетативната фаза е скрито между листата на главата. Това дава възможност да се образува листната розетка и главата. След яровизацията и преминаването на светлинния стадий израства цветоносното стъбло, което достига на височина до 70-100 см. В горната си част то е разклонено.
Листата са големи, кръгли до елипсовидни, гладки или накъдрени, с различни оттенъци на зелената окраска, с нежно маслена или хрупкава консистенция. Вътрешните листа образуват по-плътна или по-рехава глава и са етиолирани.
Семената са дребни, плоски, с вретеновидна форма, сребристобели или кафеникаво черни в зависимост от сорта салата.
Изисквания към външните условия за отглеждане на салата (маруля)
Салатата е студоустойчиво растение. Расте и при температура 5°С, но оптималната температура е 15 и 20°С. Главите стават по-плътни при температура 12-14°С. Най-студоустойчива е преди образуването на главите, във фаза на розетка, когато и слабо студоустойчивите сортове салата издържат -5, -7°С.
Студоустойчивостта на отделните сортове салата не е еднаква. Затова едни от тях могат да зимуват на открито, а други не могат.
При високи температури (над 25-28°С) семената на някои сортове салати не поникват. Затова при сеитбата през август лехите трябва да се поливат със студена вода и да се покриват с рогозки, докато започнат да поникват семената.
Салатата реагира отрицателно на засенчване - при гъсто засаждане съвместно с други култури, които ограничават достъпа на светлина, тя не формира глави.
Към почвената и въздушната влажност салатата е взискателна - оптимална е постоянната умерена влажност. Засушаването предизвиква угнетяването на растенията и при дълъг ден бързо стрелкуване. То е особено опасно за младите растения. Прекомерната влажност също не е полезна - долните листа загниват и се развиват някои болести, които компрометират реколтата. Много високата почвена и въздушна влажност е най-опасна в периода, когато нарастват главите.
Взискателността на салатата към почвеното плодородие се дължи на бързия й растеж, късия вегетационен период и сравнително слабата коренова система. Най-добре е да се отглежда салата на дълбока влагоемна, рохкава глинесто-песъчлива почва, богата на органични и лесноусвоими хранителни вещества. На богата с органични вещества почва тя реагира много положително на внасянето на минерални торове. Изключително ефективно е действието на азотните соли, които активизират растежа на салатените растения. Влиянието на азота е най-силно при понижена интензивност на светлината. От друга страна, при наличието на достатъчно лесноусвоими азотни соли в почвата фосфорът повишава раннозрелостта на салатата.
Отглеждане на разсад салата
С предварителна подготовка на семената се цели по-бързото им поникване, бързото развитие на кореновата система, бързото им развиване в растения и подобро предпазване на младите растения от заболявания.
Накисване на семената. За ускоряване на поникването семената на салата се накисват в Нутри-алгафид.  Накисването се прави по следния начин: семената се насипват в торбички (на ½ до 1/3 от обема им) и се потапят във разтвор (10-20 мл Нутри-алгафид се разтварят в 1 л вода). Разтвор трябва да има стайна температура (18-20С). Накисването продължава до пълното набъбване на семената от 2-4 часа.
Основни предимства при използване на Нутри-алгафид:
•стимулира кълняемост, кълняемата енергия и дружно поникване на семената;
•обогатява ризосферната зона на младите коренчета с хранителни вещества в т.ч. и бързо усвоими органични вещества и аминокиселини;
•увеличава кореновата маса до два пъти в сравнение с традиционните технологии;
•повишава съпротивителни способности на кореново гниене и други болести причинени от почвени патогени;
•увеличава съпротивляемост на младите растенията към неблагоприятни агроклиматични фактори в началните фази на развитието.
Рътене на семената. При рътене накиснатите семена се разстилат на тънък слой (6-7 см), покриват се с влажни чували или платна и се държат в помещение с температура 4-50С, като периодично се разбъркват, за да се осигури достъп на кислород. Рътенето се преустановяват, когато зародишните коренчета на 3-5% от семената разпукат семенната обвивка.
Накиснатите и рътените семена да се сеят в торо-почвена смес.
Подхранване на разсад
За да се получи здрав и доброкачествен разсад, с добра развита кореновата система, се извършва листно и почвено подхранване с Нутри-алгафид
•1-во листно подхранване в доза 70-100 мл/дка  във фаза  2-3 листа.
•2-ро листно подхранване в доза 70-100 мл/дка във фаза: 5-7 дни преди засаждане.
Подхранването се извършва най-добре при облачно време или надвечер при залез слънце.
Преди изнасянето на полето, растения обилно се пръскат с Амино Тотал в доза 20-25 гр/дка.
Преди засаждането се почистват от най-долните 1-2 листа, коренът се опреснява и 1/3 от листната повърхност се отрязва.
Подхранване през вегетацията
Основно торене
Подобно на други зеленчукови култури, салата добре реагира на торене с 2-3 т/дка оборски тор или 30-50 кг  от органичен гранулиран тор ДАБЪЛ ИН (10-10-10+8%Аминокиселини+3%MgO+3%CaO)- алтернатива на оборски тор. На богата с органични вещества почва салата реагира положително на внасянето на органо-минерални торове. Изключително ефективно е действието на азотни соли. Влиянието на азота е най-силно при понижена интензивност на светлината.
От друга страна, при наличието на достатъчно лесноусвоими азотни соли в почвата фосфорът повишава ранозрелостта на салата.
При отглеждане на екологично чисти продукти трябва да тори с Амино Тотал
1-во листно подхранване се извършва във фаза след разсаждане на растенията, в доза 20-25 г/дка   
2-ро листно подхранване се извършва във фаза  след прихващане на растенията, в доза 20-25 г/дка
3-то листно подхранване във фаза начало на формиране същинската продуктова част, в доза 20-25 г/дка
4-то листно подхранване през 10-12 дни след 3-то подхранване, в доза 20-25 г/дка
Основни предимства при използване на Нутри-алгафид и Амино Тотал
•компенсират дефицитът на хранителни вещества, макро и микроелементи;
•увеличават кореновата маса до два пъти в сравнение с традиционните технологии;
•стимулират имунната система на растенията;
•повишават активността на фотосинтезата;
•чувствително се  подтиска появата на бактериоза по салата, мана по салата, антракноза по салата и други гъбни, бактериални и вирусни болести;
•бързо възстановяване при преболедували или боледуващи растения;
•увеличаване устойчивостта на растенията към раннопролетните засушавания или прекомерната влага, както и температурните колебания;
•съхраняване на хлорофил – белтъчния комплекс на листната маса;
•увеличаване интензивността на растежа и количеството на продукцията;
•увеличаване добивите над 20% и повече;
•намаляване наличието на нитрати, пестицидни остатъци и тежки метали в продукцията;
•подобрява вкусовите качества на салатите - тяхната транспортабилност и съхраняемост;
•неутрализиране влиянието на остатъчни количества от хербициди в почвата.
При симптоми на калиев дефицит се третира с Биофалга в доза 70-100 мл/дка или Ка-Бор в доза 50 мл/дка. При дефицит на микроелементи се прилага орга-номинерален листен тор Микрорич, който обезспечава растенията с всички необходими хранителни вещества, макро и микроелементи в лесно усвоима хелатна форма в доза 40-60 мл/дка.
Засаждане на салатата
Пролетната салата се разсажда през март, зимната - около средата на октомври, есенната - около средата на септември.
Пролетната салата се сади на фитарии - при по-лека и по-лесно затопляща се почва, или на кавали - при по-тежка почва на разстояния 30/25 см при марулята и 25/20 см при главестата салата. При отглеждане на кавали растенията се засаждат от двете страни на кавалите. По съшия начин се засажда и есенната салата.
За разсаждане на зимната главеста салата се правят високи лехи, широки около 1,2 м и с 50 см пътека между тях. Може да се използват фитарии, но когато почвата е лека и мястото по-проветриво. Разстоянията на разсаждане са 25/25 см.
Зимната маруля се сади на тирове от двете им страни на разстояния 30/25 см.
Марулята и главестата салата трябва да се засаждат на постоянно място на дълбочина, на каквато са били в парника или в разсадната леха, за да остане свободен вегетационният връх на растенията. Дълбокото засаждане на салатата със зариване и притискане на вегетационния връх причинява неправилен растеж и деформиране на главите.
В края на декември или през януари, когато времето застуди, лехите със зимната главеста салата се покриват с полиетиленови тунели. Много важно е да се осигури добро проветряване в тунелите. През топли дни полиетиленът се отстранява или се отмахва на места. Оставянето на полиетиленовото платно върху лехите в слънчево топло време причинява изтегляне, изнежване, засушаване и загниване на салатените растения.
Зимната маруля не се покрива с полиетилен
През пролетта при първа възможност презимувалата салата се подхранва с 30-50 кг на дка ДАБЪЛ ИН и се окопава. При засушаване се полива. Водният режим се поддържа умерен.
Прибиране
При използването на висока агротехника и технология на прилагане на органични и органо-минерални торове на Агро Био Трейдинг, за отглеждане на салата Вие ще получите високи резултати, изразени в:
1. Увеличаване на добива.
Средният добив от стандартни марули 7000-8000 броя на дка или 9000-10000 броя стандартни салати. При балансирано торене и подхранване с продукти на Агро Био Трейдинг и добра агротехника, увеличава добива до 20%.
2. Качествени показатели.
Вие отглеждате чисти продукти. Листата са нежни, сочни, вкусни, с високо съдържанието на микроелементи и витамини. Продуктите на Агро Био Трейдинг, притежават способността да ограничават достъпа на нитратите и тежки метали в продукцията.
3. Защита срещу болести.
Продуктите за подхранване ограничават третираните растения от бактериоза по салата, мана по салата, антракноза по салата и други гъбни, бактериални и вирусни болести, тъй като не само стимулират имуната система на растенията, но и притежават високи фунгицидни свойства. След боледуване на растенията те бързо се възстановяват, растат силни и здрави, което пък от своя страна се явява гарант за получаване на по-високи добиви.
Продуктите за подхранване компенсират отрицателния ефект от влиянието на стресовите и климатични фактори и ускоряват залагането на генеративните органи в условията на светлинен дефицит.
4. Подобряване на почвата.
Използването на  органична тор ДАБЪЛ ИН, намалява токсичното въздействие на остатъчни количества хербициди в почвата и едновременно повишава качествените показатели на почвата – аерация, плодородие, структура и влагозадържаща способност. В почвата започва възстановителен органичен процес и активизира образуването на естествен хумус.
 5. Икономически ефект:
•Увеличаване на добивите с над 20% и повече.
•Повишаване качеството на продукцията – екологично чиста продукция.
   

8
Трайни култури / Грижи през есенно-зимния период при овощни дръвчета
« Последна публикация от milco - Ноември 15, 2010, 10:00:36 pm »
През ноември започва зимната резитба на овощните дървета. Едновременно с нея трябва да се изкоренят болните, стари и засъхващи овощни дървета, да се изнесат извън градината и да се изгорят. Така се унищожават зимуващите форми на плодовите червей, гъботворката, ябълковата стъкленка, кръгло миниращия молец, крушовата бълха, някои видове акари и други.
През топлите дни продължава засаждането на овощните дръвчета. Сега е времето да се попълнят местата на пропаднали дръвчета в младите градини. При нашите климатични условия най-подходящото време за засаждане на всички овощни видове, с изключение на ореха, е есента. При останалите трябва да се следи почвата около корените да е добре претъпкана, за да не измръзнат през зимата и да не паднат под тежестта на снега. Засаждането при температура на въздуха под 5°С носи сериозни рискове от измръзване на корените, които са по-чувствителни на студ от останалата дървесина. Ако посадъчният материал, доставен през есента, остане незасаден, е необходимо правилно да бъде съхранен в траншеи и предпазен от гризачи чрез поставяне на отровни примамки.
При топло и сухо време трябва да се изорат междуредията на овощните градини (на 20-30 см. дълбочина), там където не е направено до момента. Подходящо е да се извърши торене с фосфор и калий (веднъж на 3-4 години в дози 30-40 кг/дка) и оборски тор (3-4 т/дка), внесени преди оранта. По-дълбоката оран, когато е съчетана с торене, се прави за да се внесат минералните торове по-близо до корените и да не се отмият с повърхностния отток при топенето на снега, както и за да се потиснат плевелните семена в оборския тор. В същото време есенната оран е важно растително-защитно мероприятие - по този начин се унищожават зимуващите там стадии на плодови оси, черешова муха, лешников хоботник, майски и юнски бръмбар. Освен това окапалите листа със зараза от струпясване по ябълката и крушата, бяла ръжда по черешата и вишната, червени листни петна по сливата се заорават и инфекцията от тях за следващия вегетационен сезон чувствително намалява.
Стъблата на младите дръвчета се обвиват с подръчни материали (хартия, велпапе, слама, найлон), за да се предпазят от зайци и други гризачи. Стволовете и по-дебелите клони се варосват с разтвор от гасена вар и син камък с цел да се предпазят от зимните студове и да се унищожат лишеите и мъховете по тях.  
С есенно-зимните пръскания се унищожават зимуващите по кората на дърветата насекомни неприятели и акари и се предотвратява развитието на причинителите на редица болести. Те са насочени срещу сливовата щитоносна въшка, плоските щитоносни въшки, листните бълхи, акари и други вредители. Причинителите на болести, срещу които се пръска през почивния период на дърветата, са къдравост по прасковата, сачмянка по прасковата, кайсията и черешата, кривули по сливата, струпясване по крушата и други болести.
Пръскането се извършва от настъпването на  80% до пълния листопад през есента, до набъбването на пъпките на пролет. Най-подходящият момент обаче за зимно пръскане е периодът след преминаване на зимните студове до момента на набъбване на пъпките, когато насeкомите и особено яйцата на акарите са по-чувствителни на използваните препарати.
Ние от Агро Био Трейдинг ООД препоръчваме да се третира на есен и на пролет в комбинация с фунгицид Косайд 2000 (53,8 % меден хидроокис и 35 % Cu) ) в доза 120 г/дка и акарицид Аполо Плюс (60 г/л клофентезин + 535 г/л парафиново масло) в доза 0,3%.
Зимното пръскане трябва да се извършва диференцирано и качествено, като дърветата добре се облеят с разтвора.
9
Зеленчуци / Отглеждане на Броколи
« Последна публикация от milco - Ноември 08, 2010, 10:11:45 am »
ОТГЛЕЖДАНЕ НА БРОКОЛИ

Броколите са разновидност на цветното зеле. Използваемата част на цветното зеле са цветоносните разклонения с недоразвити цветове, събрани в цветна глава. Използваемата част на броколите са цветоносни недоразвити, зелени стъбла, събрани в рехава глава.
За нашите почвено-климатични условия най-подходящо е отглеждането им като есенна култура. Оптималната температура за развитието на броколите е около 16 до 24ºС. Отглеждат се при поливни условия и много добре реагира на дъждуване. При високи температури над 25 ºС,  броколите започват да прорастват и да цъфтят.
Грижи по отглеждането
Отглеждането  става чрез разсад, както при зелето. Най-подходящ период за сеитбата на броколи е до към 10-15 юни. Засяването се извършва в открити лехи, добре наторени с угнил оборски тор, предварително полети, разпръснато. Разсадът не бива да се оставя да се засуши и постоянна грижа трябва да бъде поддържането на оптимална почвена влажност. Разсаждането се извършва след 35-40 дни, когато растенията развият 5-6 листа. Това става  към края на месеца. Отглеждането е на бразди с разстояния 65-70 см, а между растенията  35-40 см.. Дълбочината на засаждането е до първия лист и веднага след това се полива обилно. За да се осигури прихващането, след 3-4 дни отново се полива. Грижите през вегетацията - окопаване, загърляне и подхранване са както при главестото зеле. Почвата трябва да се поддържа рохкава и влажна. През месец август растенията усилено нарастват и се нуждаят от редовно поливане и при възможност дъждуване. Много добре им се отразява подхранването с угнил оборски тор, размит в поливната вода (100-150 кг на 100 кв.м). По отношение на листното подхранване, като неизменна и необходима част е приложението на листни торове по предложение на Агро Био Трейдинг ООД, а те са: Софтгард, който е подходящ за приложение след разсаждане на културата на постоянно, с което се гарантира обезпечаване с макро (Азот, Фосфор и Калий) и микроелементи (Мед и Цинк) в ранни стадии на прихващане на растенията, а също така предпазва културата от болести, неприятели и пролетни измръзвания. Продукта представлява натурална растителна ваксина за третираните с него растения. За по- висок вегетативен растеж ние предлагаме продукта за листно приложение Био Леили 2000 със съдържание на макро и микроелементи. Около 30 дни преди да бъдат готови за беритба броколите в схемата на листно торене да бъде включен и продукт Ка-Бор, който компенсира недостига на Калий и Калций в растенията. За справяне с маната по Броколи отличен ефект – превантивен и лекуващо се постига с Икуейшън Про и Корсейт. Срещу брашнеста мана препоръчваме Топ Плюс, Куадрис, Топаз  и Систан Супер. Срещу плодови червеи, нощенки и бълхи препоръчваме Уорант, Данадим Прогрес, Ламбада и Циклон, продукти работещи с много ниски дози и отлични резултати. Нашата препоръка е да се третира срещу болести и неприятели в комбинация от Фунгицид, инсектицид и листен тор на всеки 15-20 дни, а при чести превалявания през 12-14 дни през вегетацията на културата.
За допълнителна информация, относно продуктите за подхранване предлагани от Агро Био Трейдинг ООД, посетете: www.agrobiotrading.com
Прибиране
Реколтата е готова за прибиране през септември - октомври. Главите на  броколите се отрязват на 10-12 см. от стъблото. След отрязването на централната част на стъблото, се образуват по-малки главички от страничните пъпки, което е особено усилено при някои сортове броколи и може да се получи продукция до късна есен. От страничните разклонения може да се получи добив колкото от централните глави!
Разнообразие от сортове Броколи
Лорд - главата е кръгла, плътна, със средна маса 400-600 г. Окраската е зелена с лек лилав нюанс. Консистенцията е средно сочна, с леко горчиво-лютив вкус.
Коронадо - главата е сравнително голяма, кръгла, средно плътна, със средна маса 550-800 г. Окраската е сиво-зелена, без антоцианово оцветяване. Не образува прицветници и вторични глави.
Маратон - главата е кръгла до елиптична, плътна, със средна маса 300-470 г. Окраската й е зелена със сивкав нюанс. Съставена е от 17-18 бр. сбити китки с къси дръжки.. Бързо преминава технологична зрялост.
Монополи - главата е средно голяма, с обратно яйцевидна форма, плътна и средна маса 570-800 г. Оцветена е сивкаво зелено. Тя е без прицветници, но с наличие на вторични глави.


10
Рапица / Сеитба на Рапица
« Последна публикация от milco - Октомври 05, 2010, 12:53:27 pm »
Подбор на сорт рапица
Повечето сортове (хибриди) маслодайна рапица, които се предлагат на пазара са от така наречените ‘00 сортове’ (двунулеви сортове, канолни). Тези сортове рапица имат много ниско съдържание на ерукова киселина (под 2%) и много ниско съдържание на глюкозинолати (под 25 микромола). Маслото и шрота, добивани от такива сортове (хибриди) са много качествени.
При подбора на сорт рапица трябва да се имат предвид:
# условията на съответния регион - заразеност на площите с плевели, плевелен състав;
# условия за развитие на болести и неприятели;
# очаквани количества валежи и тяхното разпределение през вегетацията на рапицата;
# температурните суми и амплитуди.
Биологични особености на рапицата
Рапицата изисква умерен климат. През зимата рапицата понася доста ниски температури. През фаза розетка растенията се закаляват добре и понасят температури до минус 15°С и повече без снежна покривка. Студоустойчивостта на рапицата понякога помага при извеждане на плевелната борба /някои от най-важните плевели, съпътсващи тази култура не понасят такива ниски температури/. Семената никнат бавно още при 1-2°С, а напролет растенията подновяват вегетация при 3-4°С. Рапицата е растение на дългия ден. Тя развива голяма маса и се нуждае от много вода, особено през бутонизацията и цъфтежа, а също при нарастване на шушулките. Семената поникват при поемане на 80-90% вода от масата си. Понася различни почвени типове - черноземи, наносни, сиви, канелени и кафеви горски почви. Повечето от съвременните хибриди могат да се отглеждат и на по-слаби почви в предпланински райони, където други култури дават незадоволителни резултати. Рапицата изисква неутрална, но се развива добре и при слабо кисела и слабо алкална реакция на почвата - Ph-6-7,5.
Предшественици и подготовка на почвата за отглеждане на рапица
Зимна маслодайна рапица се засява след зимни житни, зърнено-бобови, окопни култури. Не трябва да се сее след зелеви видове и след себе си на дадена площ по-рано от 4-5 години.
Дребните семена на рапицата изискват отлично подготвена почва. Добре е площта да се изоре на 15-18 см дълбочина с брануване, а при суха почва да се дискува в две посоки, за да не се допусне образуване на буци. Преди сеитба на рапицата се бранува и валира с цел формиране на гладка повърхнина и твърдо легло за семената. Твърдото легло позволява капилярно покачване на вода до семената, което пък подпомага дружното им поникване.
Торене на рапицата
Препоръчителни норми за торене на рапица - Азот - 6-13 кг а.в./дка. (рапицата е азот-зависима култура); Фосфор - 6-8 кг а.в./дка; Калий - 5-8 кг а.в./дка. Фосфорът и калият се внасят при подготовката на почвата за сеитба. Азотът може да се внесе на два пъти - половината заедно с фосфора и калия, а другата половина - в края на зимата - при първа възможност за влизане в полето. Бедните на микроелементи  почви трябва да се наторят със съответния тор, за да се избегнат повреди, индуцирани от недостиг на микро и макроелементи. Такива са РУТМОСТ – за листно приложение в доза 50-100 мл/дка; АЛГРИЙН - за листно приложение в доза 70-100 мл/дка; МИКРОРИЧ - за листно приложение в доза 40-50 мл/дка На сиви горски почви и когато при торене на рапицата е внесен повече азот, добър ефект дава подхранването с молибден.
Сеитба на зимна маслодайна рапица
По принцип зимната маслодайна рапица оптималните условия засяване е от края на август до 20-25 септември, 10-14 дни преди сеитбата на зимните житни култури. В този срок по-рано трябва да се сее на по-високите места, а по-късно - в равнините и южните части на страната. Не бива да се избързва, защото по това време (август) у нас обикновено е сухо, което води до неравномерно поникване на посевите. По-късната сеитба пък не позволява на растенията да оформят розетка от 8-10 листа до настъпване на зимата, да се закалят достатъчно, което води до измръзване на голяма част от посевите.
Използват се сеялки, пригодени за работа с дребни семена. Междуредови разстояния - 12-15 см, като слят посев. Дълбочина на сеитба на рапица - при сухи условия - не по-малка от 2 см; при нормални условия - 1-3 см. На силно заплевелени площи рапицата може да се засее на междуредови разстояния - 45-50 см, за да може да се окопава.
Дъжд от порядъка на 5-10 мм, паднал непосредствено след сеитбата на рапицата е достатъчен за осигуряване дружното поникване и добро гарниране на посева.
Препоръчителна гъстота при сеитба - 50-80 семена/кв.м., за да се осигурят минимум 20-30 растения/кв.м. за реколтиране. Прекалено гъстите посеви са по-склонни към полягане, тъй като растенията са по-издължени.
Посевната норма зависи от конкретната технология за отглеждане на рапица и се движи в рамките на 0,4-0,9 кг/дка за повечето от съвременните сортове /хибриди/.
Грижи през вегетацията
Непосредствено след сеитбата на рапицата се добре да се валира. При поява на почвена кора или на плевели - да се бранува с лека брана или с ротационна мотика. Борбата с плевелите трябва да започне още с подготовката на площта за сеитба - адекватната подготовка подпомага до голяма степен борбата с плевелите. Химическа интервенция може да се извърши със съответен хербицид преди сеитба на културата (Девринол 4Ф - 325-350 мл. на дка. Рапицата е бързо растяща култура. Тя развива голяма листна маса - големите листа на розетката потискат развитието на плевели по-късно през вегетацията. В такива случаи не са нужни допълнителни мерки за унищожаването им. По-късно през вегетацията срещу едногодишни и многогодишни житни плевели може да се използуват противо житни хербициди
Неприятели по рапицата
# рапична стъблена бълха, малка рапична стъблена бълха, обикновена вълнистоивичеста бълха, кръстоцветна зелева бълха, светлокрака зелева бълха, черна зелева бълха, рапична листна оса, рапичен бръмбар, рапичен цветояд, мъхнат бръмбар, миризлив бръмбар, скритохоботници, кръстоцветни дървеници, нощенки, ливадна пеперуда, скакалци, миниращи мухи.
Конвенционалната химическа защита да се прилага при преминаване числеността на неприятелите по рапицата над приетите прагове на вредност. През различните фенофази на зимната рапица (покълнване, поникване, розетка, бутонизация, цъфтеж и узряване) вредят различни неприятели. Нужно е да се знаят икономическите прагове на вредност (ИПВ) на различните насекоми. ИПВ на рапичния бръмбар е 2-3 бр./кв.м. през есента (фенофаза- покълнване- поникване) и 5-6 ларви/кв.м. през пролетта (фенофаза-розетка-бутонизация). ИПВ на рапичната листна оса е 5-6 лъжегъсеници/кв.м. през есента и респ. 1-2 бр/кв.м. през пролетта. През пролетта се води борба и срещу кръстоцветни бълхи, различни видове зелеви дървеници, скритохоботници, гъсениците на зелеви пеперуди и др.
Болести по рапицата
Рапицата страда и от редица неинфекциозни и инфекциозни заболявания. При недостиг на хранителни елементи (калий, калций, магнезий, бор) се проявяват различни признаци - хлороза, преминаваща в некроза по листата от различните етажи (недостиг на калий, магнезий) редукция на растежа и скъсяване на междувъзлията (недостиг на бор), епинастия - клюмване на върховете на цветоносите - последвано от некротиране (недостиг на калций). От инфекциозните заболявания по рапицата по-голямо значение имат: Гуша по рапицата, Мана, Брашнеста мана, Чернилка по рапицата, Листни петна, Сухо стъблено гниене, Бяло гниене, Сиво гниене, Фома, Цилиндроспориум.
Нашите предложения за справяне с неприятелите в рапица са включване в схемата на растително защитните мероприятия на Циклон 10 ЕК в работна доза 15 – 20 мл/дка и Ламбада 5 ЕК в доза 12,5 – 20 мл/дка.

Нашите предложения за справяне с болестите в рапица са включване в схемата на растително защитните мероприятия на Алерт С в доза 60 – 70 мл/дка

За постигане на по- високи резултати (по – висок добив с по – добри качествени показатели) и намаляване риска от заболяване в ранни фази след поникване и активна вегетация, препоръчваме употреба на органичен течен тор РУТМОСТ в доза 50 – 100 мл, за развитие на по- добра коренова система и компенсиране недостига на Азот, фосфор и Калий. Съдържанието на PGR (натурални растежни ензими) представлява естествена растителна ваксина, срещу стрес и заболяване в ранни фази след поникване на културата, когато е по- чувствителна. Органичин течен тор АЛГРИЙН за листно приложение в доза 70-100 мл/дка. Компенсира недостига на Азот, Сяра и др. микроелементи. Съдържанието на PGR (натурални растежни ензими) представлява естествена растителна ваксина, срещу стрес и заболявания; Органоминерален течен тор
МИКРОРИЧ за листно приложение в доза 40-50 мл/дка. Компенсира недостига на Калий, Сяра и др. микроелементи.



Страници: [1] 2 3
Copyright © АГРО-БИО ТРЕЙДИНГ - Дискусионен Форум