АГРО-БИО ТРЕЙДИНГ - Дискусионен Форум

 


Автор Тема: Сеитба на Рапица  (Прочетена 5976 пъти)

milco

  • Administrator
  • Нов потребител
  • *****
  • Публикации: 8
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Сеитба на Рапица
« -: Октомври 05, 2010, 12:53:27 pm »
Подбор на сорт рапица
Повечето сортове (хибриди) маслодайна рапица, които се предлагат на пазара са от така наречените ‘00 сортове’ (двунулеви сортове, канолни). Тези сортове рапица имат много ниско съдържание на ерукова киселина (под 2%) и много ниско съдържание на глюкозинолати (под 25 микромола). Маслото и шрота, добивани от такива сортове (хибриди) са много качествени.
При подбора на сорт рапица трябва да се имат предвид:
# условията на съответния регион - заразеност на площите с плевели, плевелен състав;
# условия за развитие на болести и неприятели;
# очаквани количества валежи и тяхното разпределение през вегетацията на рапицата;
# температурните суми и амплитуди.
Биологични особености на рапицата
Рапицата изисква умерен климат. През зимата рапицата понася доста ниски температури. През фаза розетка растенията се закаляват добре и понасят температури до минус 15°С и повече без снежна покривка. Студоустойчивостта на рапицата понякога помага при извеждане на плевелната борба /някои от най-важните плевели, съпътсващи тази култура не понасят такива ниски температури/. Семената никнат бавно още при 1-2°С, а напролет растенията подновяват вегетация при 3-4°С. Рапицата е растение на дългия ден. Тя развива голяма маса и се нуждае от много вода, особено през бутонизацията и цъфтежа, а също при нарастване на шушулките. Семената поникват при поемане на 80-90% вода от масата си. Понася различни почвени типове - черноземи, наносни, сиви, канелени и кафеви горски почви. Повечето от съвременните хибриди могат да се отглеждат и на по-слаби почви в предпланински райони, където други култури дават незадоволителни резултати. Рапицата изисква неутрална, но се развива добре и при слабо кисела и слабо алкална реакция на почвата - Ph-6-7,5.
Предшественици и подготовка на почвата за отглеждане на рапица
Зимна маслодайна рапица се засява след зимни житни, зърнено-бобови, окопни култури. Не трябва да се сее след зелеви видове и след себе си на дадена площ по-рано от 4-5 години.
Дребните семена на рапицата изискват отлично подготвена почва. Добре е площта да се изоре на 15-18 см дълбочина с брануване, а при суха почва да се дискува в две посоки, за да не се допусне образуване на буци. Преди сеитба на рапицата се бранува и валира с цел формиране на гладка повърхнина и твърдо легло за семената. Твърдото легло позволява капилярно покачване на вода до семената, което пък подпомага дружното им поникване.
Торене на рапицата
Препоръчителни норми за торене на рапица - Азот - 6-13 кг а.в./дка. (рапицата е азот-зависима култура); Фосфор - 6-8 кг а.в./дка; Калий - 5-8 кг а.в./дка. Фосфорът и калият се внасят при подготовката на почвата за сеитба. Азотът може да се внесе на два пъти - половината заедно с фосфора и калия, а другата половина - в края на зимата - при първа възможност за влизане в полето. Бедните на микроелементи  почви трябва да се наторят със съответния тор, за да се избегнат повреди, индуцирани от недостиг на микро и макроелементи. Такива са РУТМОСТ – за листно приложение в доза 50-100 мл/дка; АЛГРИЙН - за листно приложение в доза 70-100 мл/дка; МИКРОРИЧ - за листно приложение в доза 40-50 мл/дка На сиви горски почви и когато при торене на рапицата е внесен повече азот, добър ефект дава подхранването с молибден.
Сеитба на зимна маслодайна рапица
По принцип зимната маслодайна рапица оптималните условия засяване е от края на август до 20-25 септември, 10-14 дни преди сеитбата на зимните житни култури. В този срок по-рано трябва да се сее на по-високите места, а по-късно - в равнините и южните части на страната. Не бива да се избързва, защото по това време (август) у нас обикновено е сухо, което води до неравномерно поникване на посевите. По-късната сеитба пък не позволява на растенията да оформят розетка от 8-10 листа до настъпване на зимата, да се закалят достатъчно, което води до измръзване на голяма част от посевите.
Използват се сеялки, пригодени за работа с дребни семена. Междуредови разстояния - 12-15 см, като слят посев. Дълбочина на сеитба на рапица - при сухи условия - не по-малка от 2 см; при нормални условия - 1-3 см. На силно заплевелени площи рапицата може да се засее на междуредови разстояния - 45-50 см, за да може да се окопава.
Дъжд от порядъка на 5-10 мм, паднал непосредствено след сеитбата на рапицата е достатъчен за осигуряване дружното поникване и добро гарниране на посева.
Препоръчителна гъстота при сеитба - 50-80 семена/кв.м., за да се осигурят минимум 20-30 растения/кв.м. за реколтиране. Прекалено гъстите посеви са по-склонни към полягане, тъй като растенията са по-издължени.
Посевната норма зависи от конкретната технология за отглеждане на рапица и се движи в рамките на 0,4-0,9 кг/дка за повечето от съвременните сортове /хибриди/.
Грижи през вегетацията
Непосредствено след сеитбата на рапицата се добре да се валира. При поява на почвена кора или на плевели - да се бранува с лека брана или с ротационна мотика. Борбата с плевелите трябва да започне още с подготовката на площта за сеитба - адекватната подготовка подпомага до голяма степен борбата с плевелите. Химическа интервенция може да се извърши със съответен хербицид преди сеитба на културата (Девринол 4Ф - 325-350 мл. на дка. Рапицата е бързо растяща култура. Тя развива голяма листна маса - големите листа на розетката потискат развитието на плевели по-късно през вегетацията. В такива случаи не са нужни допълнителни мерки за унищожаването им. По-късно през вегетацията срещу едногодишни и многогодишни житни плевели може да се използуват противо житни хербициди
Неприятели по рапицата
# рапична стъблена бълха, малка рапична стъблена бълха, обикновена вълнистоивичеста бълха, кръстоцветна зелева бълха, светлокрака зелева бълха, черна зелева бълха, рапична листна оса, рапичен бръмбар, рапичен цветояд, мъхнат бръмбар, миризлив бръмбар, скритохоботници, кръстоцветни дървеници, нощенки, ливадна пеперуда, скакалци, миниращи мухи.
Конвенционалната химическа защита да се прилага при преминаване числеността на неприятелите по рапицата над приетите прагове на вредност. През различните фенофази на зимната рапица (покълнване, поникване, розетка, бутонизация, цъфтеж и узряване) вредят различни неприятели. Нужно е да се знаят икономическите прагове на вредност (ИПВ) на различните насекоми. ИПВ на рапичния бръмбар е 2-3 бр./кв.м. през есента (фенофаза- покълнване- поникване) и 5-6 ларви/кв.м. през пролетта (фенофаза-розетка-бутонизация). ИПВ на рапичната листна оса е 5-6 лъжегъсеници/кв.м. през есента и респ. 1-2 бр/кв.м. през пролетта. През пролетта се води борба и срещу кръстоцветни бълхи, различни видове зелеви дървеници, скритохоботници, гъсениците на зелеви пеперуди и др.
Болести по рапицата
Рапицата страда и от редица неинфекциозни и инфекциозни заболявания. При недостиг на хранителни елементи (калий, калций, магнезий, бор) се проявяват различни признаци - хлороза, преминаваща в некроза по листата от различните етажи (недостиг на калий, магнезий) редукция на растежа и скъсяване на междувъзлията (недостиг на бор), епинастия - клюмване на върховете на цветоносите - последвано от некротиране (недостиг на калций). От инфекциозните заболявания по рапицата по-голямо значение имат: Гуша по рапицата, Мана, Брашнеста мана, Чернилка по рапицата, Листни петна, Сухо стъблено гниене, Бяло гниене, Сиво гниене, Фома, Цилиндроспориум.
Нашите предложения за справяне с неприятелите в рапица са включване в схемата на растително защитните мероприятия на Циклон 10 ЕК в работна доза 15 – 20 мл/дка и Ламбада 5 ЕК в доза 12,5 – 20 мл/дка.

Нашите предложения за справяне с болестите в рапица са включване в схемата на растително защитните мероприятия на Алерт С в доза 60 – 70 мл/дка

За постигане на по- високи резултати (по – висок добив с по – добри качествени показатели) и намаляване риска от заболяване в ранни фази след поникване и активна вегетация, препоръчваме употреба на органичен течен тор РУТМОСТ в доза 50 – 100 мл, за развитие на по- добра коренова система и компенсиране недостига на Азот, фосфор и Калий. Съдържанието на PGR (натурални растежни ензими) представлява естествена растителна ваксина, срещу стрес и заболяване в ранни фази след поникване на културата, когато е по- чувствителна. Органичин течен тор АЛГРИЙН за листно приложение в доза 70-100 мл/дка. Компенсира недостига на Азот, Сяра и др. микроелементи. Съдържанието на PGR (натурални растежни ензими) представлява естествена растителна ваксина, срещу стрес и заболявания; Органоминерален течен тор
МИКРОРИЧ за листно приложение в доза 40-50 мл/дка. Компенсира недостига на Калий, Сяра и др. микроелементи.



« Последна редакция: Октомври 05, 2010, 12:56:19 pm от milco »

 

Copyright © АГРО-БИО ТРЕЙДИНГ - Дискусионен Форум